Благоевградската област и прилежащите в нея населени места често пъти с пълно основание са свързани със сравнително мекия и умерен климат. За село Кашина определено може да се каже, че спада към тази категория. То се намира в пределите на община Сандански, като курортното градче със същото име е желана и предпочитана дестинация от много българи и чужденци. Само два часа път пешо ходене е необходимо, за да достигнем селото от Рожен, иначе населеното място се намира в склоновете по югозападната част на Пирин планина. В селото има малка и доста стара църква, явяваща се ценно наследство за местното население. В продължение на десетилетия хората градят и пазят храма, който днес за тях е повече от свят. Но не само храмът е единствената забележителност за района – само на 40 минути се достига и до красивия водопад Скоко. Той се намира на Лоловската река, известна още като Кашинска, течаща през селото.
Любопитна подробност от историята на Кашина е фактът, че за градежа на къщите са използвани най-вече материали от природата. Сред тях фигурират глина, камък и пясък, а в годините на деветнадесетото столетие това място представлява чисто и подредено българско село. От първата половина на същия век датира църквата Успение Богородично, а по това време селото е част от Серския санджак. В един от популярните научни трудове от онова време, който е издаден в Константинопол и обхваща вилаетите в Адрианопол и още два големи града, има изнесена статистика за населението на селото през 1873-та. Спрямо данните се посочва, че в 64 домакинства живеят общо 200 души българи, а Георги Стрезов дава кратка пояснителна бележка през 1891-ва. В нея е записано, че селото е чифлик на Иверския манастир при полите на Пирин. От Черешница мястото се намира на два часа път, а предимно мъжете се занимават с дърводелство като занаят за изкарване на прехраната. Броят на къщите е 30 и всички те са само български, но за съжаление няма училище за децата. Васил Кънчов дава други данни за населението през 1900-та година, според които освен че всички хора са българи християни, техният брой достига 180.
Първата балканска война се усеща и на територията на Кашина, но само един човек от местното население се записва като доброволец в Македоно – одринското опълчение. Най-почитаният празник е 28-ви август, в който се отбелязва денят на Света Богородица. Хората от селото се събират за отбелязването на този религиозен празник. Освен за празничен ден на селото, денят е посветен и на местната стара църква. Курбанът за здраве се прави именно пред църквата и задължителен елемент от тази церемония е паленето на свещи. Събитието не минава и без музика, естествена част от веселието по празниците. Димитър Мишев е друг виден изследовател, секретар на Българската екзархия, който дава данни за населението. Когато през 1905-та година населеното място вече се числи към пределите на Мелнишката каза, в него живеят 256 българи патриаршисти. Въпреки че по убеждение те са християни, в основата са привърженици на гръцката патриаршия. С нея народът води дълги борби за отстояване на църковна независимост.
